Levchev Translations

International translations of the poems of Lyubomir Levchev


 
 

 

TOMORROW’S BREAD by Lyubomir Levchev








УТРЕШЕН ХЛЯБ

Някога упреквах своя син,
че не знае откъде
се купува хляба.
А сега...
Той продава хляб.
В Америка.
Във Вашингтон.
През обикновените работни дни
преподава в университета.
Нощем пише стихове.
А във съботите и неделите
продава хляб
на пресечката на авеню Небраска и Кънетикът.

Българската нива запустява.
Земните жени, които
жънеха и хранеха потомствата,
си отиват, както свършва песен.
Политици разиграват мелодрамата
“Кой открадна родната пшеница?!”
Но остава приликата между хляба и човека,
скрита зад различни имена,
различен вкус,
а също и цена различна.

Моят син продава хляб за сандвичи,
питки розмаринови и бул маслинов,
пита “заатар”,
испанска “семолина” със сусам,
орехов, пшеничен хляб, поръсен със стафиди,
итлиански “пане белло”,
“паладин”, замесен със зехтин, мая и мляко,
царевичен хляб и хляб със семенца от тиква,
турски хляб и хляб от облаци...
Само български
и вчерашен хляб няма!

¬- Всеки ден остава непродаден
хляб -¬ разказва моят син. ¬
Дават да си вземеш за вечеря.
Другият завързват
в пликове...
И го изхвърлят...

И умората оборва моя син.
Хлябът го продава на съня американски.
(Тези думи значат и “Американската мечта”.)
Господи, не чуваш ли, че моят син те моли нещо!
А опасното проклятие като аура го опасва.

Ако имам право на една молба и аз ¬
на желание последно, Господи,
направи това, което иска моят син!
После можеш и да го осиновиш!
В София
в сумрака бродят
сенки на старици.
Ровят кофите за смет -¬ събират хляб.
Сочат ми една -¬ била учителка
по история и български език.
¬- Но не бързай! ¬- казват. -¬ Не избухвай!
Тя не търси хляб за себе си.
Тя храни
разни кучета и птици.
Тези мои думи също са храна за кучета
и птици.

Господи! ¬
За какво живея?
За какво се скитам сам в Родопите?
За какво надничам в изоставени герани?
И се ровя в пещери, затрупани от хора?
И замръквам по оброчища, отречени от тебе?

Търся пътя
към скривалището на последния магьосник,
който е забравил да умре,
но не е забравил тайната на хляба.
Не на днешния хляб, който се продава.
Не на вчерашния, който се изхвърля...
Тайната на утрешния хляб ми трябва.
Хлябът, който се целува.
Хлябът, който хваща за ръка децата
и ги връща вкъщи.
 

...back to top of page

...back to Home Page



\

BRÖDET FÖR DAGEN SOM KOMMER

En gång bannade jag min son
för att han inte visste
var man handlar bröd.
Nu
säljer han bröd.
I Amerika.
I Washington.
Vardagar undervisar han på universitetet,
om nätterna skriver han poesi.
Lördag och söndag
säljer han bröd
vid korsningen Nebraska och Connecticut Avenue.

De bulgariska åkrarna ligger öde.
De lantliga kvinnor som
skördade fälten och födde barn efter barn
försvinner sakteliga, tonar långsamt bort
som en schlager ack så kort.
Politruckerna vevar sina positiv:
”Vem skall hösta skörden?”
”Vem skall föda våra barn?”
Av sådant kiv
blir ingen vis.
Kvarstår kvintessensen:
Människan
och brödet,
skylda bakom olika namn,
olika smaker,
olika pris.
Min son säljer smörgåsbröd och sandwichar,
rosmarinbullar och olivbaguetter,
pitabröd som heter ”Za’atar”,
spanska ”Semolina” med sesamfrön,
valnötsbröd och vetelev, prydda med russin,
italienska småbröd, panini och palladino,
knådade i olja, jäst och mjölk,
majsbröd och limpor med pumpakärnor,
turkiska kringlor och bröd av moln –
endast bulgariskt bröd,
och gårdagens, saknas!

”Varje dag blir det bröd över,”
berättar min son.
”De låter oss ta med en limpa hem, som kvällsmat.
Resten buntas ihop i plastpåsar
och slängs.”
Och tröttheten lägrar sig över min son.
Brödet; hans amerikanske son;
drömmen om Amerika ...
– Gud, ser du inte att min son snart inte orkar längre?
Hans anfäktelser, och hans törst, omsluter honom, som en mörk aura.
Om jag har rätt till en sista önskan,
en enda begäran, Herre Gud,
då ge min son ro i sinnet!
Adoptera honom, vad du vill,
ryck honom ifrån mig, bara,
han får leva i mitt minne.
I Sofia –
ryckiga skuggor famlande i mörkret:
kvinnor som rotar efter bröd i soptunnorna.
De pekar ut en dam därborta – hon var
lärare i historia och modersmålet, tänk.
– Dra inga förhastade slutsatser!
Hon letar inte efter bortkastat bröd åt sig själv.
Hon matar
herrelösa hundar, och fåglarna.
Dessa mina rader är också hundmat
och fågelfrö.

– O Herre! Varför lever jag?
Varför irrar jag för mig själv i Rodopibergen?
Varför blickar jag ner i uttorkade brunnar?
Kravlar omkring i grottor och uttjänta gruvor?
Tillbringar kvällarna på sunkiga syltor som rättskaffens folk ratar?
Jag söker den fördolda stigen
till den sista kloka gummans näste,
hon som glömde av att dö,
men aldrig glömde brödets mysterium.
Inte det dagliga brödet, som är till salu.
Inte gårdagens, som slängs.
Jag trängtar brödet för dagen som kommer.
Brödet, som varligt vidrör våra läppar
och blir kysst.
Brödet, som tar våra barn i handen
och försiktigt leder dem
tillbaka
hem.
 

Translated into Swedish by Carl Fredrik Gildea
 

...back to top of page

...back to Home Page



TOMORROW’S BREAD

 

Once I reproached my son
because he did not know
where to buy bread.
And now...
now he is selling bread
in America.
In Washington.
In his daytime routine
he teaches at the university.
At night he writes poetry.
But on Saturdays and Sundays
he sells bread
on the corner of Nebraska and Connecticut.

The fields of Bulgaria are empty.
Those women of the earth who used to

reap the crops to feed the generations,
are fading away like the notes of a dying song.

Politicians set up the melodrama:
“Who filched the wheat of the motherland?!”

But what lies between bread and man remains

hidden behind the several names,
different in taste and different in price.

My son sells bread for sandwiches,
rosemary buns, olive rolls,
“Zaatar” loaves, Spanish sesame “Semolina,”

walnut bread, wheat bread, sprinkled with raisins,

Italian “Pane Bello.”
“Palladin,” kneaded with olive oil, with yeast and milk,

corn bread, pumpkin seed bread,
Turkish bread, bread made of clouds…

Only Bulgarian bread is not available,

nor the leftover bread from yesterday!

“Some bread remains unsold
every day,” my son says.
“We are given a loaf for dinner.
The rest is wrapped in plastic bags

and dumped…”

 

Weariness weighs on my son.
The bread has handed him an American dream
(And this, too, means The American Dream)
Oh God, don’t you hear? My son is praying for something!
Danger encircles him like an aura.

Give me the answer, Lord, to one single prayer—

to one last wish,
then do, please, whatever my son asks of you.

And sure, you might as well adopt him!

In Sofia
the shades of old women
scour the dark.
Ransacking the rubbish bins they collect bread.

Pointing at one of them, a teacher

of history and Bulgarian language, they say:

 

“Don’t jump to conclusions, take it easy!

She’s not taking the bread for herself. She feeds

stray dogs

and birds.”

 

And my words too are food for dogs

and birds.

 

Oh God!

Why am I alive?

Why do I wander alone in the Rhodopes?

Why do I gaze down abandoned wells?

Why do I dig into caves where people lie?

And pass the night in sacred places, renounced by you?

 

I am seeking the way

to the last magician’s hideout,

he who forgot to die

but has not forgotten the secret of bread.

Not today’s bread, which is for sale,

not yesterday’s bread which has been dumped…

I must know the secret of tomorrow’s bread.

The bread our lips will touch in awe.

The bread that takes our children by the hand

and leads them all back home.

Translated into English by Jack Harte




...back to top of page

...back to Home Page