|
|
ПРЪСТЕН ОТ ПРЪСТ
Омразата и любовта се гонят в кръг.
Като змия,
която иска да погълне своята опашка –
би казала Змията,
ако не беше символ на безкрайността,
оста на тайнството...
Но моят знак е друг.
Земя се казва моята любов.
И моята омраза –
също.
Обичам мириса на горска пръст.
Обичам димната молитва на бразди,
в които кацат птици.
Ала не мога да понасям
затворени пространства –
скривалища,
тунели,
пещери,
затвори, катакомби, гробници...
дори подземието на душата ме влудява.
Не ме заравяйте в земята!
Бих искал някой от копачите на здрач
да счупи с лунната си кирка тази плоча
и да намери моята молба
(венчалната халка, загубена
в градините на кръговратите).
И да намери, че е изпълнима.
Хвърлете ме в огнище мълчаливо!
Тъй както аз изхвърлях и изгарях
своите опасни ръкописи.
Да бъде огън!
И който откъдето е дошъл, да си отива.
И да се смеси пепелта ми
с калта неверна,
чакаща създател...
Ако това е нужно на Змията,
за да се сключи пръстена от пръст.
Къде ме водите обезумяли думи?
Котви без кораби,
защо се кръстите?
Градът на китоловците е стихнал.
Облаци вечерни и сватбени, и всякакви
минават,
сякаш някой ги избира и купува.
Какъв е този панаир на небеса?
Какъв е този транс, в който изпадам?
...back to top of page
...back to Home Page
|
RING OF EARTH
Hatred and love pursue one another in a circle —
like a serpent
wishing to swallow its own tail —
the Serpent would have said,
if it were not symbol of eternity,
the pivot of sacrament.
But my symbol is different:
My love is called Earth.
My hatred —
too.
I love the perfume of the soil of forests.
I love the smoking prayer of furrows
in which the birds are landing.
But I cannot put up with
enclosed spaces,
hiding places,
tunnels,
grottoes,
dungeons, catacombs, and tombs …
Even the basement of the soul drives me mad.
Do not bury me in the soil!
I would like it if one of the gravediggers of darkness
might smash with his moonlit pick this flagstone
and find my prayer
(the wedding-ring, lost
in the garden of the circle)
And that he finds it fulfilling.
Fling me into a house of silence.
The way I flung and burned long ago
my dangerous manuscripts.
Let there be fire!
And let each one return where he came from.
And let my ashes be mingled
with the unfaithful mud
waiting its creator...
If this is what the Serpent waits for
in order to close the ring of earth.
Where are you leading me, foolish words?
Anchors without boats,
why do you make the sign of the cross?
The town of the whaling-boats has grown calm.
Clouds of evening, of weddings, all sorts of clouds go by,
as if someone were selecting, then buying them.
What is this market of the skies?
What is this trance into which I am falling?
Translated into English by Jack Harte.
...back to top of page
...back to Home Page
|
